Крилете ни във минало прибрани...
Потъвам във забрава и попивам,
по мъничко във скритата ти същност
и всеки ден със утрото умирам,
във концентрична вятърна окръжност.
Тежиш ми вече нищо че те нося,
от милион изгубени години,
за обичта ти няма аз да прося,
копнежите ми вече ще са тихи.
И просто ще изчакам звездна Рая –
онази точка вътре във душата,
която ще ме върне във безкрая
и някъде далече над нещата.
Тогава ще познаеш мойта същност –
вълшебна обич костите пропила,
но вече ще съм просто мъдрост,
ключа за вечност в миглите си скрила.
Отново ще се слеят наште длани
и две души в една ще се прелеят,
крилете ни във минало прибрани,
ще се разперят и ще оцелеят.
04.09.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар