Somewhere in the wind....: Изворът на вечна светлина…

понеделник, 25 септември 2017 г.

Прибира ме във себе си мига,

във ритъма му пак се разклонявам,

сред мислите си вятърна летя,

и думите във нежност претворявам.

Събират се небетата във мен,

разчупват свойта огнена окръжност,

духът ми от безкрая озарен,

се стича във човешката ми същност.

По пръстите ми тича есента,

бездумна в капилярите попива,

сред нейната вълшебна тишина,

едно момче ме прави пак щастлива.

Спокоен е красивия ми бряг,

във пясъка съм скрила лъч надежда,

забавила съм слънчевия бяг,

в следите ми простора се оглежда.

Аз знам ще оцелее любовта,

ще преболеят старите ни рани,

а изворът на вечна светлина,

мечтите ни ще сбъдне разлюляни.

25.09.2017г.

Елица

*****