Билетът ни за вечност…
Живеем с теб на някаква планета,
обгърната от радост и мечти,
на нея аз съм огнена комета,
а ти си вятър стрелнат сред звезди.
Безсмъртни сме и тихичко потрепват,
клепачите ни всеки ден и нощ,
душите ни невидимо укрепват,
разгърнали вселенската си мощ.
Уютно е във къщата ни, грее
огнището запалено с копнеж,
една надежда винаги се смее,
на бурния ни атомен летеж.
Говориш ти. Аз само те изпивам
с очите си изпълнени с любов,
във думите ти пътя си намирам,
сподиряна от слънчев благослов.
Със утрото снагата си стопявам,
след мен остава изворна вода,
но спомена дълбоко съхранявам
в реалната вълшебна тишина.
Оставаш ти във малката ни стая,
тъгата си прегърнал в самота
с огромна липса знам, че те терзая
по стръмните пътеки на деня.
Така е всеки път до към дванайсе,
във нощната прозрачна синева,
а после пак към два и седемнайсе,
със теб разпервам своите крила.
Преплетени души. Два лунни знака.
Билетът ни за вечност в светлина.
Развръзката във бъдещето чака,
пред общата космическа врата.
01.06.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар