Powered By Blogger

сряда, 13 юни 2018 г.

Ако те няма...




Ако те няма…

Ако те няма аз ще се стопя,
ще бъда малка точка във Всемира
и пак към тебе тихо ще летя,
душата ми самотна ще пулсира.
Ще търся твоя дъх аз всяка нощ,
бездумна като огън ще извирам,
на синьото безвремие в залог,
следите си в небесното ще скривам.
Ако те няма моя бял компас,
не ще намира вярната посока,
надеждите копнеещи във нас,
ще се превръщат във река дълбока,
която ще удавя всеки вик
и всеки порив в общата сакралност,
животът ми ще бъде просто миг,
на разрушена вятърна реалност.

Ако те няма моите коси,
ще се посипват в тъмното пространство,
а звездните ни парещи следи,
ще бъдат жертва в нямото пиянство,
на хиляди изгубени мечти,
търкулнати в различните посоки
на монотонни и шептящи дни,
погубени в очите ми дълбоки.

Ако те няма моите криле,
морето ще открадне без остатък,
а  моето тъгуващо сърце,
не ще върви по пътя си нататък.

Ако те няма…

13.06.2018г.
Елица


*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар