Пламъчета две...

Пламъчета две…

Тихичко ми шепне светлината,

къпе ме със своите лъчи,

стъпвам босонога във тревата,

пия от небето със очи.

Вятърът косите ми разрошва,

после ме посипва с тишина,

лекичко смеха ми омагьосва,

перва ме по гордите крила.

Аз подскачам. Пея стари песни.

Губя се във твоята душа.

Срещат ме безбройни неизвестни,

провокират ме да съгреша.

Силна съм. Не се поддавам лесно.

Стискам с нежност твоята ръка.

Ти ме водиш правилно отвесно,

претопяваш общата тъга.

Вече ни е лесно и трептиме –

пламъчета две във синева,

обещано е – ще се спасиме,

пак ще се досбъдне Любовта.

07.06.2019г.

Елица

NOTE: Снимката много ми хареса. Също и текста на тази любима песен на Giant. Щастието се крие в малките неща – стиховете, които са посветени на теб и се изливат от едни безусловно обичащи душа и сърце , вятъра в косите всеки ден, красотата на полята, зеленото на тревите, полетите на птиците, които ни съпътстват ежедневно, дългите ни пътища които ни помагат да усетим пълноценно единението с Божията искра, пролетния дъжд плиснал отведнъж и също така бързо отшумял оставил след себе си свежест и озарение, усмивката на срещната жена, която ти напомня за някой, когото обичаш, ромола на реката близо до къщата ти, обедите в уютен ресторант с добри приятели, малките постижения на децата ти, които стъпка по стъпка ще ги превърнат в успели големи хора, натрупан архив от писма очертаващ вселенската посока от минало, през настояще, към бъдеще, спомените за детството и младостта, умните и вдъхновени песни изтекли под китарните пръсти. Парите имат значение до определени граници и за осигуряване на екзистенц минимума. Оттам нататък ако ги има в по-големи количества се използват, за да си създаваш повече удоволствени преживявания, които да ти помогнат да усетиш още по-пълноценно красотата и неповторимостта на този тъй объркан, но и пълен с интересни предизвикателства свят. Така е – чувстваме се сами, разделени, заключени в условностите, в тежките задължения на реалността, но никой не е заключил мечтите ни, мечтите за оня прекрасен свят, от който идваме и в който ще се върнем, когато мисията ни тук приключи. Ще си отидем в Обещаната земя, а слънцето ще грее и в нощта. И както и сега, единственото което ще има значение ще бъде Любовта и Общия пламък, като този на снимката.

На тези мисли ме наведе една песничка на Максим Фадеев, която вчера чух -    
„Стану ли я счастливей“…

Ели

*****