Пулса на мига…
Небето много често се усмихва
на тихата ми ангелска душа,
то вътре в мен в безвремие притихва,
сподиря ме в среднощна синева,
защото съм частица от безкрая,
от звездната вселенска топлина
и знам, че ще се върна пак във рая,
разперила огромните крила.
За кратичко съм тук и все се рея
посоката си следвам и горя,
на бъдещето песните ти пея
съмненията в тебе аз топя.
И търся справедливата развръзка
сред хиляди възможни чудеса,
най-често съм невидима и дръзка,
вървяща по космична полоса.
Накрая ще достигна светлината,
шептяща ми от края на света
и с теб до мен преляла в тишината,
ще се стопя във пулса на мига.
18.06.2019г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар