Архат съм вече…

Архат съм вече…

Телата изхабени се прибират

при майка си – безкрайната земя,

със две монети в шепите си сбират,

частица нежност в грейнала зора.

Душите ни остават да се скитат,

сред вятъра простиращ се на шир,

истории от минало заплитат,

отпивайки от Божия потир.

Измерват любовта със децибели

на песни от забравени ята,

а мислите пречистени и бели

се стрелкат по посока самота.

Затваря пак съдбата кръговрата,

свободни сме, ще бъдем и в едно,

отваря се завинаги вратата

към мъдрото копнеещо дърво.

А там съм аз – поседнала накрая

на пейка от ахат и малко кост,

пазителка отдавнашна на Рая,

далече от беди, от страх и злост.

Стоиш на разстояние, немееш,

различно днес е моето стъбло,

и знаеш, че със него ще се слееш

във името на звездното добро.

Последна мисия. Архат съм вече.

Душата ми най-истински блести,

да бъдеш с мене времето предрече,

тъй общият ни пламък ще гори.

10.12.2019г.

Елица

******