Somewhere in the wind....: Три кестена…

петък, 6 декември 2019 г.

Три кестена в ръката задържах,

намислих си желание вълшебно,

на прага ти отново се поспрях,

зарекох се – „Ще бъде за последно“.

Ала душата тихо призова -

„Не се отказвай. Той ти е написан.“

Сърцето ми от болка се скова,

в един рефрен от бъдното орисан.

Без думичка пред теб да промълвя

петаци на очите ти положих,

а после се усетих, че шептя,

тъй вятъра във тебе уталожих.

Помолих се на Бог да бъдеш здрав

и все да следваш общата пътека,

а после във небесното изгрях,

прегърнала съдбата си нелека.

На тебе ти оставих нежността

и оня миг, когато ме пресрещаш,

а също и желана свобода –

безвремие, в което се оглеждаш.

06.12.2019г.

Елица

******