Три четвърти...

Три четвърти…

Три четвърти от чашата е пълна,

постигнахме безмълвно равновесие,

а твойта самота ще я преглътна,

следите ни горят между вселените.

Не обвинявам и не съдя никого,

единствено се вглеждам в знаците,

със шапка невидимка скитам,

сред дните ми редувани със празници.

Копнежът тлее във дълбокото,

душата ми отрича туй страдание,

сърцето предпочитам, златното

и щастие на късо разстояние.

Пулсираш в мен, такава е съдбата ни,

един за друг да бъдем всички истини,

когато е намесено обичане,

приятелството губи свойте изгреви.

И знам ще дойдеш някога на прага ми,

за да се скриеш устремно в тъгата ми.

Мигът ще ни превърне в шепоти.

Отново видими ще са крилата ни.

05.12.2019г.

Елица

******