Преобразен...

Преобразен…

Мълча си аз притихнала във ъгъла

на моята изопната безбрежност,

а тебе те оставих в мъката

на опната до скъсване копнежност.

Следите ми са в Седмо измерение,

незнам от трето как ще ме достигнеш,

да си почивам нямам намерение,

опитай се на пръсти да надникнеш.

Аз дълго дърпах твоята безпаметност,

все по-нагоре, близо до звездите,

уви – останах в неразбраност,

от твоя страх търкулнат сред мечтите.

Умората пречупи мойте кости

и си отидох – пряма и далечна,

лекуваха ме със лъчи и песни,

възстановиха ме. И пак съм вечна.

Незная как, но някак си сме слети –

това показват знаците реални.

Преплетени са двете ни планети,

във общото кандило сме модални.

Така че, теб те има вътре в мене,

а аз в душата ти без глас пулсирам.

Бъди спокоен – има още време –

преобразен накрая те съзирам.

12.12.2019г.

Елица