Статистическо...

Статистическо…

(По пътя от минало към бъдно)

Статистиката сочи – теб те няма,

но някак си спокойно е във мен,

разкрита е голямата ни драма,

животът ти от мене е спасен.

Страхуваш се тъй просто, по човешки,

и вярвай ми – има защо,

допуснал си огромни страшни грешки,

това ми сочи мъдрото дърво.

Лекувах те с обичане нацяло,

доверие във тебе разпилях,

във моето вълшебно огледало,

почти до дъно мъничка изтлях.

Ужасно сложно е, но всичко виждам,

небето се събира вътре в мен

и все така във тебе се оглеждам,

с душата си в изгряващия ден.

Не се е свършило,  така ми шепнат

сестрите ми - магически звезди,

докато в бяло лекичко потрепват

и с устни ми нашепват „Ти поспи“.

Войник съм аз и трудните пътеки

са моята отколешна съдба,

а ти ли – … свързан си навеки,

със моя ключ по име Свобода.

Духът ми ще те пази жив докрая,

присъдата докато разбереш,

нелек ще бъде пътят ти към Рая,

сподирян от безмълвния копнеж.

Простила съм отдавна тъмнината

извираща от твоето сърце

и боса скитам все във равнината,

на източното вятърно поле.

Със мисли шепна, в костите ти вия,

с единствена посока – вечността,

накрая с теб от нея ще отпия,

досбъднала в безкрая любовта.

09.12.2019г.

Елица

******