Главното...

Главното…

Той играе още теб,

лекува ме с нестихващо обичане,

от моята усмивка озарен

ме следва в непрестанното ми тичане.

А тя е пратена да бъде твоя,

да ме замества в дни от настоящето,

да се усетиш някак си спасен

и смел да бъдеш пак във предстоящото.

И двамата пречистваме съдбата си,

във две любови – кръстно разстояние,

потънали докрайно в тишината си,

душите ни са свързани в сияние.

Знай става светло. Черното изтлява.

Превръща се в чертичка от безкрайното.

Накрая само споменът остава

за битката, победата и главното.

03.12.2019г.

Елица

******

******