Любовта обича съвпаденията....

В края на месеца - едно филмче, което гледахме с приятелката ми Румяна още миналата година! Много ни хареса, а снощи докато си шетах в кухнята малко преди полунощ, под течащата вода на чешмата внезапно ми мина мисъл за него. Бях забравила заглавието, но днес Румито ми го припомни с един смс, както се разбрахме снощи малко преди полунощ – „Любовта обича съвпаденията”!:) Реших днес да намеря мини клиповете и да ги споделя! Всички са поканени да гледат. Мисля, че си заслужава и навежда на доста размисли за смисъла на човешкия живот, за мисията, която всеки един от нас има на този свят, за житейския ни път, за вълшебствата и предопределеностите, за случайността наречена Съдба! И да не забравя – Любовта като единствена Реалност!

Приятно гледане!:)

 


 


 


 


 


 


 

Тихо, тихо, само слушай....

Не знам немски, но това парче много ми харесва....

                   

(... и често си го слушам в нощните часове...)

:) 

Намерих текста....

Поствам го (като първи коментар) и ще разчитам на наминаващи ентусиасти 
да репостнат коментар с превод.... 

One day....

някой ден ще те обичам

на вълшебен бряг

косите ми когато разпилеят

безкрайни шепоти

на хиляди звезди

слънца червени

там където греят

ще се разтилат

сребърни вълни

а птици във простора

ще се реят

ще се изгубя в твоите очи

мечтите ми със звън

ще оцелеят

ще гледам как

отлиташ надалеч

а после се завръщаш

със лъчите

в една усмивка песен

или жест

ще пресушава времето сълзите

ще бъда твоя

ти ще бъдеш Мой

във приказка родена

сред прибоя

една скала

зад пясъчен завой

ще пази Любовта ни

и покоя

* * * * *

   The melody....

One day - Hans Zimmer

* * * * *

* * * * *

Душата си тръгна….

душата изтръпна

решителна хванала меча

изтръгнала болка очакване вечност

и страх спотаен във оградите каменни

нейде по пътя

реши да убива

с мълчание никому нужно

а вътре във себе си бясно стопена

замахна със меча

отряза парче от надежда

душата отказа да плаче

да моли да търси да пречи

прегърна простора

по ръба на напукана гневност

и пак се съблече

душата си тръгна

тъгата си скрила във шепи

със слънце в косите

и нежност в очите

пое по незнайни пътеки

реши да загине

в река от забрава родена

след нейните стъпки

само вятър във песен

простена

* * * * *

* * * * *

* * * * *

Отново пак ....

* * * * *

Пътувайки откривам свойте дири

сред пясъци пустинни, брегове

и нежна песен вятър ще засвири,

при срещата ми с нови светове.

И пак летя там някъде високо,

отново сила в мен се разгоря,

далеч остана мрачното дълбоко,

а болката със утрото изтля.

Ще бъда пак пустинната принцеса,

за влюбените странници - звезда,

очите ми в небесната завеса,

ще пазят всеки атом светлина.

Отново вяра в мене се възражда,

по-Истинска се будя след дъжда,

и чувство на обичаност обгражда

сърцето ми в сакрална тишина.

Ръка ми дай – там някъде в простора,

и полета ми следвай  на далеч,

дори невидим сред тълпите хора,

аз знам, че си единствения с чест.

Пътувайки аз скривам свойте дири,

в моретата, скалите, вечността

и дивна песен вятър ще засвири

когато ми се случи Радостта.

* * * * *

* * * * *

Tortilla Flat - Made in China Майна

Приятелите от детството ще стават още по-известни....

Успехи на Тошето, Любо и компания....

Вятърни прегръдки :)

 

Хайде шът' и само слушкогледкай, Chaina Майна!

:)))

Бог и играта на дартс....

*****

летящи мънички частици

случаен сбор на светлина

врата небесна

в земно случване

и вечен спомен в пролетта

през ветровито ехо преминаване

луна и слънце в самота

пробуждане за кратко

и забравяне

в понятието за Съдба

*****
 

Lаdy Stardust….

От звезден прах мистично сътворена,

побрала шепота на бисерни реки,

в мечтите си е птица и жарава,

със слънцето душата и блести.

По небосвода син се скита неуморно,

развяла буйни вятърни коси,

във страстен танц сърцето и притихва,

сред утро от очите и роси.

В цветята от тъгата си разплита,

а после боса стъпва по дъга,

в гърдите си в безбройни тайни скрита,

държи в реалното и нечия ръка.

От сънищата облачно възкръсва,

усмихва се на стъклени луни,

и все така във себе си се връща,

когато в най-дълбокото боли.

Разпъната от четири посоки,

тя Винаги намира своя път,

от силата си звездна разпилява,

с любовна песен щом я призоват.

 *****

The melody....

Lisa Miskovsky - Lady Stardust 

 *****