Посоки...
Излязохме
на приятен обяд с приятелка. Говорихме си както обичайно за нещата от живота,
смяхме се много и обсъждахме колко много съм отслабнала. Това всъщност си е
точно така, но в момента не това е темата на краткият ми разказ. Поръчах си
впечатлилото ме при предходно посещение на същото заведение ястие Пиле с боривинки
и си го хапнах с удоволствие. Покрай хапването си поръчах и един сок от касис.
Имах нужда да пийна нещо по-киселичко. Донесоха ми малка бутилчица, около 330
милилтра със синя винтова капчака на Куинс. Развинтих капачката, сипах си
сокчето и с приятелката ми продължихме да хихикаме и да се забавляваме в тихото
заведение. От тонколоните звучеше някакъв хит, а ние бяхме само двете и
галантният ни сервитьор. 330 милилитра бързо се събраха във водната ми чаша и
след като малко преди да си довърша ястието бях опразнила бутилчицата симпатичният младеж, който ни обслужваше с
финес я отнесе заедно с капачката. Приключихме с обяда, в хода на който не
пропуснахме да обсъдим Съдбата, знаците съдбовни, разни преживени разочарования в професионален
и личен план, плановете ни да ходим през тази година на разни семинари, на горски
спортни полудни, а също и на културно-обогатителни мероприятия, като театър
какъвто ни чака през следващата седмица, когато отново ще съпреживеем романтично-трагичната история на „Ромео и
Жулиета”. Та, след края на обяда,
решихме да пийнем и по едно кафе. Поръчахме кафето, но аз вече бях пресушила
сока и реших да пийна още един. Сервитьора бързо ми донесе втора бутилчица от
същият вид и със същата течност – сок от касис, 330 милилтра. Отвинтвайки
втората синя капачка и вече сипала течността изведнъж си спомних, че всички
капачки на такива сокчета от вътрешната си страна имат някакви странни забавни
надписи. Веднага отвинтих повторно капачката на втората бутилчица и прочетох
надписа на дъното И – той гласеше „Нещата стават все по-добре”. Веднага извиках
момчето и го помолих да ми донесе обратно първата изпита бутилчица. Празната бутилка ми беше върната веднагически
и с любопитство отвинтих капачката И. Погледнах я и прочетох – „Тръгни
наобратно”. Стана ми много странно. Стоях с двете капачки в двете си ръце, взирах
се в тях и се усмихвах. За пореден път си дадох сметка, че когато се чудиш над даден проблем, Вселената винаги ти изпраща
недвусмислен знак, че решението е вътре в теб. Просто е потребно да се вгледаш
по-внимателно. Замислих се над
последователността на посланията – първото определено касае изминат от мен вече
път, а второто касае настоящето ми. Прибрах
двете капачки в джоба на чантата ми и реших да си ги разгледам по-късно пак. Междувременно
прихнахме да се смеем за пореден път, като поводът беше късмета на приятелката
ми поднесен с нейното кафе, който гласеше – „Всичко е в пълен хаос само
престъпността е организирана”. Много беше на място това изречение отвсякъде погледнато!
Хах! :) Тази вечер, оставайки насаме с мислите ми след като
къщата утихна, изведнъж в съзнанието ми изникна усмихнато лице с очи двете ми
вълшебни капачки от обяда. Взех си един бял квадратен лист, поставих капачките
една до друга в поредността на получаване, а после нарисувах нос и уста. Получи
се усмихнатото лице от снимката. Замислих се за дума, която ми асоциира
странната ми рисунка и това, което ми изникна първо бе „Посоки”. Написах думата
най-отгоре и така лицето (ми)
придоби напълно завършен вид. Метнах го върху клавиатурата – мястото, пред
което прекарвам най-много време – и на работа и вкъщи, а после го снимах. Самата дейност по правене на всичко това ме
накара да се усмихвам много, да усещам вътрешна радост и невероятно
спокойствие. С лявото ми капачково синьо вселенско око смятам винаги да
поглеждам назад, към вече извървения път. Това е начина вътрешния ми вълшебен
часовник винаги да тиктака точно. А и в миналото, по пътя който пази стъпките
ми (къде боси, къде обути)
има много фактори (хора, места случвания),
които обичам безрезервно, към които съм привързана и винаги са били и ще
останат мой много коректен отправен компас и за Любов, и за Вяра, и за Надежда,
въобще за Бъдеще! С дясното си капачково
синьо вселенско око смятам винаги да гледам в настоящето, защото наистина от
началото на настоящата година „Нещата
стават все по-добре”. В момента
капачките и белия малък квадратен усмихнат лист-лице са прибрани в една
вълшебна торбичка. Смятам да си ги нося в чантата винаги с мен. Тя е голяма и в
нея има място за всякакви чудатости. Всеки
път, когато изпитам потребност от усмивка ще си сглобявам усмихнатото
лице на моята малка Вселена и ще си го гледам по някоя и друга минутка, защото
мили приятели, сигурна съм че ще се съгласите с мен – първата и основна
предпоставка, за да можеш да правиш вълшебства, за да можеш да правиш другите
около теб щастливи и да ги накараш да изпитат истинска радост от живота – това невероятно
пътуване и приключение вън и вътре в нас, е да си в мир и хармония със самия
себе си и да излъчваш спокойствие, равновесие и радост! :)
Подарявам
на всички вас от сърце усмивката на моите капачкови сини вселенски очи!*
Бъдете
здрави! А сега смятам да сътворя едно вълшебство, за да може едно
детенце да се събере с любимия си баща, с когото са териториално разделени
поради условностите на материалният свят, но затова пък сме ние – феите – да завихряме
така нещата, че събитията да се подреждат по възможно най-добрия за хората
начин! :)
11.02.2014г.
Ели
:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар