Eдин неочакван подарък!
Благодаря ти, Ели :)
Осемнадесет
гРама ОбичанЕ…
(след съня)
запуших аортата ти
с устни
от крехък червен порцелан
напълних те с мене триъгълно
и кротко се слях с твоя страх
червено и черно
в контрастното общо поле
извайващо смисъла
на цялото наше вътреутробно небе
и дишаш със моята тиха
смълчана душа
Обичам те
казваш
без тебе не мога
греша
притискаш ме силно
с очи ме изпиваш в нощта
До утрото моя си
пак спасяваме някак деня
мълча и те гледам
а сърцето ми трепка едва
тихо листите падат от дървета
в магична гора
само двама сме
няма звук няма даже следа
от онези които нарушиха
безброй правила
проговарям с усмивка
умножаваш девятка по две
осемнадесет грама :)
цяло синьо безкрайно море
във вълна се разливам
а брегът ме зове и зове
пак и пак преоткривам
само в тебе се чувствам
добре
но зората наднича
и разделя телата със лъч
после пак ни обрича
на самотност сред общата глъч
ала зрънцето нежност
скрито в джоба от сиво каре
ще ме топли до вечност
не плачи
аз съм в твойто сърце
17.02.2014г.
@Eli
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар