Проекта на Боби...

 

NOTE :

В четвъртък вечерта Вили ми се обади по телефона и ми поръча да сложа в чантата си малкият фотоапарат, защото искала да ме снима на другия ден. Не ми обясни за какво става въпрос, просто бе настоятелна да не забравям фотоапарата. Помислих, че са някакви щуротий свързани с празниците в петъчният ден – „Звездният миг на влюбените” (все пак датата, месецът и годината през 2014-та бяха огледални цифри) или пък „Винолюбителският празник” (все пак Вили знае, че съм почитател на пенливата течност и обичам много лозето сред полята до Благоево). В петък взех фотоапарата, подкарах колата с настроение към работното място. Беше слънчево, а на мен ми беше някак леко на душата и спокойно. По радиото само хубави романтични песни. С една дума Радост!* С колежките предният ден се бяхме уговорили, че дрес кода ще е синьо и всички ще се облечем в сини дрехи. Надянах роклята си балон, купена преди известно време по повод уговорката. Пристигайки на работа Вили ми обясни, че трябва да ми направи портретна снимка, тъй като такава И била потребна във връзка с проект по изобразително изкуство на синът и Боби. Трябвало учениците да разкажат история някаква за хората от снимките си. И така, направихме горната снимка, като втъкахме в нея и професионалният елемент. Направихме и още няколко в залата и вече въпрос на избор от страна на Боби ще е коя от снимките ще избере, но предполагаме, че ще е горната. Вили ми извади един екземпляр формат А4, ламинира го и ми го подари. Докато разговаряхме и обсъждахме настроението, което цялата процедура по приготвянето на проекто материала ни създаде, защото в интерес на истината много се усмихвахме и шегувахме, докато снимахме, изведнъж Вили каза, че според нея човек като гледал усмихнатото ми лице на снимката и можел да види душата ми, ако се вгледа малко по-добре. В интерес на истината моето усещане беше същото, просто не посмях да го изрека на глас, защото ставаше въпрос за моята собствена визия, а аз не обичам да си анализирам чисто физическите отличителни белези. Такава съм каквато съм и толкоз. Констатацията на Вили ме усмихна за пореден път в празничния петъчен ден! Надявам се моята усмивка да помогне в проекта на Боби и да му донесе както позитивни емоции, така и отличен краен резултат. :) Към снимката добавихме разпечатан и един стих писан от мен малко преди нова година, в който се опитах да опиша собственото си усещане за мен самата.  Казва се „Единствена” и го има някъде тук във ветровитото космично пространство. Който го потърси ще го открие със сигурност... Та в обобщение очакваме историята за Усмивката на жената със сериозната професия в която основна задача е да решава човешките съдби, но която често е "крадец на книги", с едничката мисъл да сбъдне най-съкровенната си мечта... А каква е мечтата... Ще откриете ако изгледате филм със заглавие „Крадецът на книги”.... :) 

В този ред на мисли – Благодаря Ти!* Изгледах го и разбира се накрая закономерно плаках много и сърцераздирателно, но ти си знаел, че ще стане така... И да... Аз съм Тя! И правилно си открил моята мечта скрита в кадрите или пък... съм ти я споделила преди време някъде...и кадрите са били просто повод да си спомниш! Дано и моите думи зарадват много хора, както нейните, независимо от изпитанията през които трябва да премине душата... И май единственият въпрос е Кой е Макс (всъщност аз знам кой е) и дали ще дойде ... някога ... 

Още веднъж – Благодаря ти! Май още някой умее да вижда в невидимото! Също като мен! Това означава единствено, че пътя е Правилен и по него се върви с обич, търпение и вяра!

Ели 

---

PS:

Всъщност от тази вечер съм с нов имидж и това ме кара да се усмихвам непрестанно! Попитах приятелката ми Звездица коя песен асоциира със снимката, която И показах и тя ми пусна едно страхотно парче, което ми е много на място, та смятам да го споделя... :)

А аз съм вече ето тъй, за ужасТ на всичките ми обожатели (намийг), които си падаха по дългите ми руси коси, като акцентът ще бъдат вече „проклетите” ми зелени очи... ;) Снимката напомня за майка ми и предварително искам да помоля всички приятели, особенно тези, които я познаваха... да не се натъжават като я гледат...

:)