Петък е…
петък е и в сребърния мрак
препускат мислите ми
към мечтано време
под звездния надничащ похлупак
поемам дъх и сплитам настроения
как искам да съм шепот на река
една безкрайна тичаща поема
оставам просто влюбена жена
в реалността от сънища пленена
поемам пак по дългия си пъt
в ръкавите си скрила капки вяра
във зимата ми птиците зовът
със свойта песен в бяло оцеляла
изпращам ти парче от мисълта
за днешните въпроси и мечтания
дори да си накрая на света
Мечти са нужни
никакви стенания
21.02.2014г.
@Eli
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар