Войниците...

снимка Интернет

NOTE:

Има един плакат. Залепен е на етажът, под този на който е работното ми място. Спирам поглед на него всяка сутрин и всяка вечер, качвайки се и слизайки по стълбите. Плакатът рекламира професионалната армия в България и е с надпис „Стани един от нас”. Не мисля, че е случайно че заснетите млади момчета и момичета с каски на главите ежедневно привличат погледът ми... Тази вечер тръгвайки си от работа след тежък ден пак хвърлих поглед на въпросния плакат... И някаква странна тъга ме обзе... Не обичам да изпращам деня със сълзи на очи... Това знам... И точно в тази минута се помолих братята ни по оръжие винаги да са здрави..., а и не само те... И повече слънце да грее в живота ни и над мечтите ни... Все си мисля за високата вековна гора, в която се разхождах в съня си вчера сутринта... И бях щастлива... Май в момента е дъждовно.... но нали след дъжда винаги грейвало слънце... та... Ще го чакаме... 

Ели   

---

PS:

Прекалено крехка за да скочи в бездната

балерината затанцува върху опънатото въже над пропастта.

А малкият оловен войник завърза носа на лодката за пристан

долу до скалите.

Преди водопада.

И зачака.

И чака.

И чака.

Но тя остана горе във високото,

защото приказката беше друга.

Краят И беше далеч.

А балерината бе загубила някъде бялата си кристална рокля

и я бе заменила с камуфлажна униформа.

Нищо.

Най-важно бе, че войникът все така я обичаше...

А книгата имаше още много страници...

18.02.2014г.

@Eli

 снимка Интернет

***