снимка
ArtPics - Photography in FB
Заклинателно-споделително...
(по
Вонда Шепърд)
Дори незнам защо ми е щастливо
Наливам си от звездната тъга
А после я отпивам мълчаливо
Но светя пак със влюбена душа
Стоя сама премигваща във мрака
Като далечен но известен фар
И зная че Съдбата ти ме чака
Зад ъгъла на някой тротоар
Аз просто искам ти да си обичан
И сигурен да крачиш през света
Дори от някоя във минало отричан
Пак вяра да покълне в любовта
Орисвам те със знаците за Вечност
Прегръщам те със шепа ветрове
Във споделена тиха неизвестност
Е най-спокойно общото небе
25.02.2014г.
@Eli
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар