Светът е малък....

Светът е малък! Вчера имахме работа във Варна и със съпруга ми поехме на 135 километровото пътуване в ранния следобед. Пристигнахме навреме. Успяхме да си направим кратка разходка в Морската градина, да се полюбуваме на спокойните вълни на морето и на декемврийското слънчице. После последваха две срещи. Дани остана изключително доволна, че съм поставила граници на собствената си чувствителност, че съм заключила вратите и най-накрая съм скрила ключа към душата си. Бях в отлично настроение след срещата с нея. Свършихме работата си малко преди 19 часа и този път решихме да останем при приятелката ми от студентските години Мария. Все се уговаряме и все нещо изниква в задъханото и забързано ежедневие! Мима ни заведе в романтичен рок клуб на плажа в Аспарухово. Послушахме музика, хапнахме хубава храна, побърборихме си. Пак се сетихме за една вечер преди близо 15 години, когато пак бяхме останали така във Варна при Мария. Посетихме един рок бар, в който нямаше никакви места. Просто беше вървежно заведение за времето си. В един момент съпруга ми видя своя стара позната от Разград и без да се каним бяха ни намерени места и си прекарахме страхотно. По този повод Мария тогава отбеляза, че разградлиите били навсякъде във Варна и където не ги очакваш там изникват. Също вметна, че аз и съпруга ми, с когото тогава бяхме още гаджета сме били срещнали много повече познати във Варна от нея – варналийката. Помня, че тогава излизайки от музикалния клуб тръгнахме по главната пешеходна улица на Варна. Беше след полунощ и в леко осветената улица насреща видяхме силуета на вървящ мъж или момче. Не беше много ясно, защото беше далечко все още. Когато прилижи се оказа, че това е един приятел – Бисер от Разград. Мария беше направо възмутена – е как така по улицата в този час ще се движи един единствен човек и той ще се окаже точно наш познат и от Разград.:)))))))) Подобна ситуация се повтори и снощи, но в още по-смалени параметри. След като си прекарахме чудничко в рок клуба, хапнахме си доволно и пихме прекрасно вино „СМС” тръгнахме да се прибираме към апартамента на приятелката ми. Пристигнахме пред кооперацията и ние със съпруга ми и момиченцето на Мария слязохме от колата. Приятелката ми, която между другото е бясна шофьорка и може да сложи в джоба си всеки мъж по параграф шофиране в натоварена градска среда, отиде да паркира. Както си стояхме и изведнъж покрай нас минаха трима човека. Часа беше вече около 23.15. В един момент видях как едната жена от тези тримата се спря до мен и извика на другите двама да се върнат и да видели кой бил тук. Обърнах се и в следващия момент се ококорих. Пред мен стоеше една моя приятелка – Кремена от Разград, която не съм виждала от 10 години и която живее в Австрия вече повече от 15 години. С нея бяха родителите и. Всъщност майка и ни познала със съпруга ми и тя извика на Кремена и баща и да се върнат. Оказа се, че родителите на приятелката ми имат жилище в същата кооперация, в която живее приятелката ми Мария. Разпрегръщахме се, разцелувахме се, побърборихме доста. Беше радостна неочаквана среща. Най-малко съм очаквала да видя Кремена, на това място, малко преди полунощ и по коледните празници във Варна. Така че, пак по нощите срещнахме разградлий във Варна. Света наистина е малък, но съвсем се смали тази сутрин докато си говорехме с Мария в хода на утринното ни кафе. Тя спомена, че има съсед от Исперих (града, в който работя) и че той разбира от компютри. Едва тая сутрин, обаче, спомена името му. Оказа се, че познавам доста добре и него. Не за друго, ами съм го развеждала.:))))) Така че и тази история беше разконспирирана, а се оказа че приятелката ми е заобиколена от хора, които по един или друг начин са свързани с мен... Така че, приятели, вярна е максимата че всички ние волни частици във Вселената сме свързани помежду си и само от нас зависи да установим тези връзки и да ги изпозваме адекватно и по най-добрия възможен начин в реалността. Като край на интересното ни посещение във Варна днес се сдобихме и с нов автомобил. Търсихме си мини ван и за наша радост го намерихме. Вярвам, че през новата година ни предстоят вълнуващи и интересни пътувания до различни дестинации. Сега остава само да се организираме и през някоя от следващите години да си закупим мечтания отдавна мотоциклет.  Имаме планове да пътуваме сами със съпруга ми, но що е време – пред нас е. Само да сме здрави! В едно сме повече от убедени – в живота случайни неща няма! :)

Елица