Достатъчно
сме луди, за да променим света. Всяка нощ ти подавам ръка. Всеки ден ти се
усмихвам и ти пожелавам „Добро утро” и „Успешен ден”. Птиците ме следват по
петите. Иска ми се и аз да мога като тях – така, горе във високото... Сигурна
съм, че ще дойде ден, в който ще мога да летя. Това ми липсва. Смела съм
достатъчно щом обичам теб. От както те познавам Земята се върти по-бързо и
всичко ми изглежда възможно. Обичам да те наблюдавам и да мълча. В такива
мигове усещам най-пълноценно присъствието ти. Докато принадлежиш на другите.
Цялото ми същество вика и крещи за теб. Но стоя чинно и не продумвам. Дали винаги
получаваш най-доброто от другите, ако им даваш най-доброто от себе си?!? Чудя
се. Алфа съм и знам какво искам. Знам, че и ти знаеш какво искаш. Но...Луди сме
и правилата за нас не важат. Подай ми ръка и ми се довери. Има много звездни
пътища за извървяване. Мога и сама, но искам с теб. Защото те намерих, когато
най-малко очаквах и ти ми даде усещането за цялост. Просто е. Но и толкова
сложно. Трудно е да се научим да живеем в безвремие. Просто е въпрос на време и
усещане за чудо. Съгласен ли си? Аз съм съгласна. И устремена. Летя към теб и
към Мястото. Там е прекрасно и си струва усилията. Просто продължавай да бъдеш
достатъчно луд и имай вяра. Съдбата помага на смелите. Сигурна съм, че това ти
казах преди хиляди лета. Има само днес, но аз продължавам да вярвам в бъдещето.
Там и тогава, където и когато всичко започва отначало.
13.12.2015г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар