Бог по моя път...
Откривам Бог при
минус пет
Когато всичко цветно
избледнява
Във вятърния радостен
ответ
Той като точка в мене
се стопява
А после го откривам в
две очи
Които следват моята
посока
Когато отдалече ме
мълчи
Една душа красива и
дълбока
Откривам го и в шепот
на река
Когато ми припомня
стари рани
Или пък съм във
тъмното сама
Прободена от мислите
издрани
Държи ръката ми във
сняг и дъжд
По устните напукани
потрепва
Понякога изчезва
отведнъж
А друг път се завръща
като клетва
Ще го запазя в свойте
дълбини
Ще бъде тайна светла
във сърцето
Вълшебен пясък в
моите следи
И сетният ми полет
във небето
31.01.2017г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар