Аз помня как...

Аз помня как…

аз помня как не исках и да знам

лицето ти какво е във всемира

ръка протегнах искренно и с плам

към твоята душа любима

тогава ти се подигра

„Внимавай“ каза ми „какво желаеш“

а после по следите ми изтля

пленен си беше без да си признаеш

отиде си остави ме след теб

да гасна и бездумна да се скитам

да те откривам в други и навред

единствено за теб да питам

измъчих се от твоите игри

написах ти безброй поеми

разказвах ти за нашето Преди

и за изгубени мечти големи

не ме разбраха твойте сетива

нанесе ми отново тежки рани

с контактите си с не една жена

във пориви първично обуздани

прогледна ли за нашата любов

за грешките съдбата прекроили

разбра ли че и в този тих живот

ний връзката нетленна сме открили

простила съм ти старата вина

предателството странната ти същност

пречистена към тебе пак вървя

прегърнала младежката си дързост

но друга обич имам вече в мен

Той пази мойта вятърна безкрайност

а погледа му впит е всеки ден

в очите ми с магическа омайност

не ще се върна сам ще бъдеш ти

космически така е отредено

но силата ни обща ще лети

човечеството пак ще е спасено

и само вечер моята душа

с китарните ти звуци ще се слива

ще ме прегръщаш нежно във съня

във струните дъха ми ще попива

а всяко утро с вплетени ръце

ще гоним ний вселенските пътеки

и общото ни огнено сърце

ще пази вечността навеки

24.02.2017г.

Елица

*****