Прости ми...

Прости ми...

Прости ми, че все още вътре в мен

Една любов през времето пулсира

Че моя дъх от твоя дъх спасен

Посоката във дните си намира

Не съм избирала да бъда в теб

И ти не си избирал да ме имаш

Вселенски отредено е навред

Единствено във мен да се откриваш

Преследваме от милион лета

Изгубеният лъч на светлината

По твойте дири пламенна шептя

А ти ме моделираш в тишината

Спасението скрито е във нас

Във общата ни бездна от копнежи

На слънцето в разлистената власт

Трептят бездумно нашите стремежи

Накрая ще се слеем във едно

Два пламъка превзели синевата

Ще бъде пак каквото е било

А спомен ще остане тъмнината

26.02.2017г.

Елица

*****