При корена ни общ да се завърнеш...

„Обичаш ли да знаеш че съм там

реална, малка и ранима

и че съдбата ти е дала знак

че си намерил своята любима.”

22.08.2011г.

Елица

При корена ни общ да се завърнеш...

без тебе оцелявам всеки ден

една такава малка ала силна

по своя път от вяра озарен

към бъдното напредвам аз грацилна

преодоляла всички страхове

съдбата си преметнала през рамо

във утрото прегръщам ветрове

а в нощите съм пламъче във бяло

със мислите си още те зова

една любов от минало незнайно

понякога си лед и те топя

а друг път те прегръщам всеотдайно

боли във мен от старите вини

от раната нанесена отдавна

ала душата все към теб лети

за твоя огън тръпнеща и жадна

не можем да сме заедно уви

разделят ни дълга и правилата

ала копнежа все ще ни гори

и спътник наш ще бъде в тишината

ще ме обичаш кротко отдалеч

а аз ще те описвам във поеми

и някой ден в магически летеж

оттук ще си заминем оцелели

ний войни сме обляни в светлина

пазители на новото начало

във нашите вълшебни сетива

космично слънце тихо се е спряло

ще те очаква моята душа

при корена ни общ да се завърнеш

в зелената далечна равнина

надеждата във птица да превърнеш

12.02.2017г.

Елица

*****