Не изчезва…

Не изчезва…

не изчезва мисълта за теб

тя грее във очите ми летежна

във утрото на всеки следващ ден

душата ми през нея се процежда

не мисля за отминали беди

тъгата си превърнах във кристали

една надежда вътре в мен трепти

а ято птици в нея са се спряли

от бъдното си вземам топлина

и вятъра прегръщам устремена

в далечната ти звездна тишина

аз се усещам някак си спасена

и скитам боса в моята земя

докато пазя общата ни тайна

през времето замислена горя

във приказка от минало безкрайна

ще доживеем свойта свобода

небето пак ще бъде наша сила

във старата космична равнина

пътека от мечти ще се простира

22.02.2017г.

Елица