Мойто място...

Мойто място...

Завърнах се на мойто място в Рая,

където мама облаци преде,

където се преливам във безкрая

на тихото пулсиращо небе.

Любимият ми там със мен танцува

и сипва нежност в моите коси,

с душата ми във звездното лудува

оставяйки магически следи.

Лекуват ме със слънчеви отвари,

разказват ми истории безчет,

а времето аз знам ще ме избави,

от раните ми – боеви завет.

Безстрашна битка водих с тъмнината,

спечелих я, по-силна съм сега,

ала загубих там сред тишината

парченце Ян от моите крила.

И мъничко тъга във мене тлее,

но нямах избор, просто продължих,

надеждата аз знам ще оцелее,

следите си със нея аз пропих.

Изтичат спомени през мойте пръсти,

Земята ни по-бързо се върти,

далеч остават улиците пусти

в една любов сърцето ми блести.

28.10.2019г.

Елица

*****

Извора на светлината...

Извора на светлината...

Успокои се времето във мен,

завързани са всички бури,

на някъде духът ми устремен,

лети в небесното и пак се чуди.

Припомням си забравени следи,

мелодии на хиляди години

и моите усмихнати очи,

следящи ветровити амплитуди.

Постигнах прошката и ще мълча,

във къщичката малко ще почивам,

а после ще се върна във света

във който денонощно преоткривам,

че всички сме частици от мига,

от непонятното Вселенско цяло,

а в нашата изгубена земя,

едно любимо слънце се е спряло.

Препускаме със мъдрост и финес,

отново сме неписани герои,

научихме се да живеем в Днес,

по стръмните космически завои.

А най-накрая ли? Една любов

ни слива с извора на светлината,

след нас остава звезден благослов

и живата вода на тишината.

27.10.2019г.

Елица

Изплатено без остатък....

NOTE: Просто едно такова - загърбено минало, отворено бъдеще.
Усещане за собствена ценност. Елиминиране на страховете.
Напоследък повече мълчание отколкото говорене. Някаква фина пренастройка на сетивата. Отказ да се полагат усилия в посока загубени каузи. Прегръщане пълноценно и всеотдайно любовта към близките и към самия себе си. Доверие в доказаните приятели. Пренареждане на приоритетите. Бързина при вършене на преките служебни задължения. И все така препускане по ежедневния път с усещането, че се приближавам до Мястото - онова Моето кътче, където е предопределено да стигна. Прегръдката на любимия човек, в която единствено се усещам спокойна, сигурна, безрезервно обичана. Работата на Вътрешното ниво, на което обаче повече няма да влача на гърба на душата си кармични тегоби. Казаното е казано. Направеното е направено. Постигнах прошката. За други неща реабилитация няма да има. Любовта остава пътеводната звезда, но вече я давам по-различно, някак тихо, вглъбено, с дъх на прозряна истина, по-мъдро и в синхрон със знаците, които постоянно ме следват. Отдавна не търся от никой нищо. Следвам моя път. На когото му е приятно да върви до мен и да си говорим докато напредваме - добре дошъл е, на останалите - Приятни лични пътувания. Определено преди да се родя не са ми обещали да ми е лесно, и не ми е, но съм благодарна за всичко изпитано като житейски опит до тук, защото определено станах силна, а душата ми с всеки следващ ден вибрира все по-бързо и по-наситено. Устремила съм се нагоре и връщане назад няма. На когото темпото ми му е бързо - съжалявам, ще се намерим когато се забърза до моята честота. И все така аз търся най-вече светлината - в хората, които ме заобикалят, в малките неща от ежедневието, в споделените мигове с любимите ми хора и добрите ми верни приятели, в думите които пиша и с които докосвам, в плановете, които реализирам, в професионалната дейност, която ден след ден развивам. И така ще е до край. А сега мен ме чака малко отпуска и презареждане на батериите. Вие бъдете здрави и винаги Верни на себе си с вяра в доброто и чудесата.

Ели

*****

Единствена посока….

Единствена посока….

Започнаха да падат пак листата,

оранжеви са стъпките след мен,

но аз пристъпвам боса в синевата

на моя свят от птици озарен.

Замислена мечтите си подреждам

и знаците разчитам на мига,

на дълъг път отново те отвеждам,

загърбила завинаги страха.

Победа в битка тлее в мойте длани,

но тихо съм заклета да мълча,

надеждите във мене са събрани –

оковите им бавничко топя.

По-силно грее слънцето от вчера,

аз вече не отронвам тъжен стон

и зная, че във мене ще намеря,

най-истинския вятърен синхрон.

Съдбата се търкаля пак нататък,

през старото назъбено поле,

пречистена съм вече без остатък,

спокойно бие моето сърце.

След мене ли? Остава тишината

и думите по белия ми лист,

единствена посока Светлината

е истина в живота ми лъчист.

21.10.2019г.

Елица