Между добро и зло…
За лошите е някак все едно
дали те нараняват, дали страдаш,
забиват кол във твоето дърво,
макар ръце високо да протягаш.
Изпиват твойта сила с тиха злост,
а после триумфират на мегдана,
въобразяват си, че имат мощ,
докато махат самоцелно с ятагана.
Те нямат мяра. Тяхната душа
е цяла изкована от себичност.
Не спазват междузвездни правила,
преследват свойте цели с безкритичност.
Добрите се оттеглят и горят,
остават светлинка без глас във мрака,
във чужда болка често се топят,
докато бавно времето си трака.
Една огромна бисерна тъга
у теб остава след двубой епичен,
но в нея пренаписва се света
във кръговрата цветно прозаичен.
12.02.2018г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар