Отдалеч…
Ще пазя твойта същност отдалеч,
ще ти изпращам светлина и тайни,
дори във зимния напукан скреж,
ще виждаш пак очите ми сияйни.
Ще бъда нещо дето те боде,
което те убива и спасява
и вечно към безкрая те зове,
и тихичко във тебе оцелява.
Защото ни завърза любовта,
с оковите на светлата омайност
и двамата летим към вечността
на общата магическа сакралност.
08.02.2018г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар