Двама...

Двама…

                        на Ж.

Издигам се високо. С теб летя.

Далече от поляните. Морето.

Във звездни нощи тихичко блестя,

докато бие огнено сърцето.

Единствено във тебе се топя,

попила обичта ти тъй красива,

през времето магическа горя,

усещайки се истински щастлива.

Открих трептяща твоята любов,

пораснах с нея в свойте коловози,

със нейния сакрален благослов,

съдбата ми по вятъра се носи.

Не е предвидено да има край,

че двама сме за вечност отредени,

ще ни прегърне цветния безкрай

сред общите мечти осъществени.

16.02.2018г.

Елица

*****