Дуално...

Дуално…

Във нощите сме звездно споделени,

телата ни когато замълчат,

от вятъра неистово пленени,

душите ни в незнайното летят.

Обичам тази атомна безмълвност

поглъщаща следите ни с финес,

попили от космическата мъдрост,

отново се събуждаме във Днес.

Но спомен носи нашето дълбоко

за всички доразказани мечти,

преливаш се във моето високо,

усмивката ми в тебе се топи.

Така вървим през времето далечни,

ала и близки в този труден свят,

ще съумеем да останем вечни

в магичния вселенски необят,

защото любовта е светла сила,

и тишина в красивото небе,

от миналото огъня попила,

ще я запази общото сърце.

23.02.2018г.

Елица

*****

Къде отива душата ти, когато заспиш?

.....