Somewhere in the wind....: От далечни светове…

вторник, 20 февруари 2018 г.

На моя малък непокътнат бряг,

ръцете ми преплитат все безкрая

и в неговия слънчев необят,

една надежда в мене все изгрява.

На този бряг съм нежна като стон,

прегърнала космическата същност

и вятърно - пулсираща в синхрон,

аз крия свойта многоцветна мъдрост.

Обичам да съм крехка и добра,

със думи да създавам малки тайни,

все боса по пътеки да вървя,

към кътчета щастливи и омайни.

През лятото се скитам сред жита,

през зимата по облаците ходя,

следите си оставям в тишина,

докато битки с времето аз водя.

Мечтите си заклевам да летят,

да носят все послания за радост,

очите ми неистово блестят –

владее ги нестихващата младост.

Дошла съм от далечни светове

и някой ден оттук ще си замина,

а в моите красиви стихове,

ще зърнат свободата си мнозина.

20.02.2018г.

Елица