Пак свободни...

Пак свободни...

Шептят ти пак очите ми зелени –

безкрайни две планински езера,

от времето и вярата спасени,

мечтите ти досбъдват в синева.

Вървим по бряг осеян със надежда,

звездички две държиме във ръце,

едно море на изток ни отвежда,

далече там под вятърно небе.

А на скалата грее малка къща,

обляна в цветове, зеленина,

следите ни тя тихичко завръща,

сред сладка и горчива тишина.

Щастливи сме. Безвремието пее.

Сърцата ни туптят като едно.

Душата обща лекичко се рее

над скътаното огнено гнездо.

Любов красива пази съкровени,

проблясващите спомени в жарта,

а мислите щастливо белостенни,

запазват във високото духа.

Далеч е тази атомна реалност,

във бъдното се смее и гори,

родена във магическа тоналност,

пътеката към нея ни шепти.

Ще я достигнем - пясъчни и вечни,

два извора на много светлина,

крилата ни вълшебно безметежни,

ще пазят пак свободни радостта.

10.04.2018г.

Елица

*****