Едно очакване...

Едно очакване…

Едно очакване на прага ми присяда,

звезди когато горе заблестят,

с космически въжета ме пристяга,

докато бавно мислите трептят.

А ти напредваш атомно уверен,

към моята изстрадала душа,

от милион години просто верен,

на старата усмивка и гласа.

Пристигайки заключваш шепа нежност

в очите ми – солена тишина,

политаме сред синя безметежност,

в шептящата безкрайна равнина.

Преплитаме се – две души от огън,

запален за да тлее над света,

един неземен и далечен вопъл,

обречен да дарява светлина.

Оставам в теб – невидима комета,

родена да ти носи все късмет,

преливаш в мен над родните полета,

прегърнал моя страстен силует.

Със утрото следите се стопяват,

във вятърното източно небе,

ала мечтите кротко оцеляват,

във моето и твоето сърце.

26.04.2018г.

Елица

*****