Нетленно…
Премигва във безкрая моя смях,
под пръстите ти той се разпилява,
във пролетно-китарен необят,
едно дълбоко чувство съхранява.
Издигам се. Над земното летя,
далеч остават болки и тегоби,
и зная че докрай ще съхраня
надеждите. Една звезда ме води.
Родени сме да бъдем светлина
за земното щастливо поколение,
да даваме любов сред тишина,
докато бавно тлеем в единение.
Съдбата си изпълнили докрай,
ще се завърнем в своите чертози,
обратно във изгубения Рай,
отново ще ни пазят еднорози.
Ще бъдеш вятър. Аз ще съм река.
Душите ни ще греят като клетва
а в нашите нетленни сетива
един безсмъртен пламък ще потрепва.
26.03.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар