Не е лечима любовта...

Не е лечима любовта...

Не е лечима зная любовта,

тя вътре в теб остава чак до края,

а после преминава и отвъд,

по стълбичката водеща към рая.

Гори те до последния ти дъх,

разкъсва те на хиляди парчета,

изкачва те до своя звезден връх,

разпръсва те над вятърни морета.

Играе с теб на някакви игри,

във нощите те кара да пулсираш,

усещаш ли я, лекичко трепти,

копнежите си вътре в нея скриваш.

Тя шепне думи в профил и в анфас,

в душата ти изгражда все посоки,

преплита се със нежния ти глас,

застива във очите ти дълбоки.

Остава вечен път и светлина,

една надежда в костите попила,

тя е висока тайнствена врата,

зад себе си безвремието скрила.

В сърцето ти живее любовта,

облечена във вяра и надежда,

а нейната магическа съдба,

към други измерения отвежда.

31.03.2018г.

Елица

*****