Звездна светлина...

Звездна светлина…

Аз често разсъждавам за отвъд,

за оня свят в незримото заключен,

във който спиш на топлата ми гръд,

по оня начин – в древността научен.

А там сме сенки в профил и в анфас,

обвързани от обич неделима

и пазим скрита някъде във нас,

мелодия от минало щастлива.

Танцуваме със облаци в дъжда,

сред лунните отблясъци копнеем,

във мислите ти атомна кръжа,

докато светли в синьото се реем.

Пресрещат ни комети и лъчи,

безброй планети тихичко се смеят,

оглеждам се във твоите очи,

нестихващи пожари в мене тлеят.

Във този многоцветен кръговрат,

със теб вървим от милион години,

мечтаейки желания обрат,

прошепнат над морета и пустини.

В триъгълната звездна светлина,

с душите си накрая ще изгреем,

отворили небесната врата

свободни пак за вечност ще живеем.

27.04.2018г.

Елица

*****