Да свети...

Да свети...

Оставям пак да свети в тъмнината

една свещица вятърна за теб,

прегърнала докрайно тишината,

светът ми е във цветно озарен.

Бездумни тротоари се преплитат,

следите ми изпиват и горят,

а сънищата все така ме скитат,

очите ми далече се топят.

Премръзнала завивам свойто тяло,

със мънички парченца светлина

и пак във нашто неделимо цяло,

летя нагоре звездна и блестя.

А ти ми пееш песни и ме галиш

с безсмъртната си атомна душа,

един копнеж в дълбокото ми палиш,

сред пролетните шепнещи листа.

Препускаме сред облаци дъждовни,

завързали мечтите си с дъга

и все така щастливо животворни

се сбъдваме със вяра във света.

Една врата аз знам ще се отвори

към старите далечни светове

и там ще се завърнем някак нови,

преплели свойте огнени ръце.

Усмихвай се и лекичко напредвай

по стръмната звънлива полоса,

изписаните думи с трепет следвай,

заслушан в мойте мисли и гласа.

Ще те пресрещне топлата ми нежност,

ще ме прегърнат двете ти ръце,

една вълшебна и безкрайна вечност

ще ни достигне в синьото небе.

12.04.2018г.

Елица

 

*****