Лъчисти...

„- Ти романтичка ли си?

-        Мисля, че да. В някой друг живот съм била и войник!“

Лъчисти…

Пресрещнах те със своята душа,

отворила прозореца през пролет

и вече куп години аз блестя,

в невидим и безкраен полет,

във общото усмихнато небе,

следите ни в което се изгубват,

след моите и твоите криле,

където мислите ми пак се влюбват,

във твоята космична честота,

измислена да пази мойта нежност,

да ми прощава даже да сгреша,

в надземната завихрена безбрежност.

Обичам да те имам във съня,

по облаците боса с теб да скитам,

а с утрото безмълвна да топя,

копнежа ти, във който се оплитам.

Заклевам те със хиляди слънца,

да пазиш все със мене светлината,

а нашите пулсиращи сърца,

камбанно да шептят във тишината.

Ний двама все сме път и свобода,

надеждата от минало изгряла,

във джобовете скрита синева,

една мечта във бури оцеляла.

Ще ме достигне твоята ръка,

когато хоризонтът се избистри

и заедно ще тръгнем по света,

досбъдвайки мечтите си лъчисти.

03.05.2018г.

Елица

*****