Светулка...

Светулка…

Изпратих във простора аз мечтите,

превърнах ги във сребърни звезди,

а после пак закрачих мъдра в дните,

душата ми започна да блести.

Светулка бях и огнено начало

на всички доизречени неща,

във моето вълшебно огледало,

щастлива се огледа любовта.

Прегърнах всички атомни копнежи,

очакване безмълвна разпилях,

преплетена със твоите стремежи,

по пътища космически летях.

Ти вятър бе заключен в дървесата,

и дъжд магичен, сладостен и див,

танцуваше със мене в тишината

във свят далечен, слънчев и красив.

Строшиха се наземните окови,

родихме с теб безкрайна светлина,

небето ни отнесе някак нови,

във свойта петизмерна синева.

28.05.2018г.

Елица

*****