Пътен знак...

Пътен знак…

Блестят в очите две сълзи,

бездумно тихо отброяват,

досбъднати в простор мечти,

сакралност дивна сътворяват.

Небето вятърно шепти,

косите ми със глас оплита,

чертае бавно то следи

и във душата ми се скита.

Завързвам възел от слънца,

във джоба кротичко ги скривам,

във куп усмихнати лица,

надежда цветна аз откривам.

Целуваш ме със нежност горд,

изправен до бреза красива,

ти винаги си епилог,

за мойта вяра тъй щастлива.

Реката бавно си тече

и пее свойте звездни песни,

едно момиче и момче,

вървят по пътища нелесни.

Накрая ще са светлина

и пътен знак за обич вечна,

една безкрайна топлина –

Вселена огнено - безбрежна.

22.05.2018г.

Елица

*****