Скитници звънливи…
Във мен е синьо. Много синьо.
Небето се събира и трепти.
Сърцето ми препускащо щастливо
за теб копнее, пее и лети.
Рисувам ти глухарчета и птици.
Чертая ти магически криле
във моите пулсиращи зеници
съм скрила цяло греещо море.
Усеща те кръвта ми белоснежна
заключен си във двете ми ръце
един стремеж нагоре все отвежда
във звездното космическо поле.
А там сме боси. Скитници звънливи.
Преплетени до кости все вървим.
Мечтите ни неистово красиви
досбъдваме сред облаци и дим.
Обичай ме. Това остава само.
В реалните проплакващи мъгли.
Във нашто общо неделимо цяло
душата ти с душата ми гори.
21.05.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар