Вятърни звезди...

Вятърни звезди…

Със утрото в небесното угасвам,

прощавам се със твойта светлина

и тихичко невидимо пораствам,

във моята далечна равнина.

Обличам се в надежди и копнежи

и пак по пътя тръгвам аз сама,

във моите нестихващи стремежи,

аз скривам къстче вяра и тъга.

На другите дарявам свойта нежност,

превръщам ги в герои и светци

и все така пътувам в безметежност,

по стъпките на моите предци.

Калена в битки твърдо устоявам,

душата ми се рее и гори,

космически вълшебства сътворявам,

преследвам свойте атомни мечти.

Оставаш в мен – невидима подкова,

на вечната вселенска тишина,

със тебе се усещам някак нова,

енергия свободна в синева.

Вървим напред към общото начало,

откриваме забравени следи,

за нас отдавна времето е спряло,

сред сребърните вятърни звезди.

25.05.2018г.

Елица

*****