Акорди от Акаша…
Акордите са тихи, не болят,
разливат се по мъдрите ни струни,
невидимо магически шептят,
копнежа от безкрая ни дочули.
Преплитаме ръцете си. Летим.
Докосваме звездите със надежда.
Взаимно като песен се тешим,
а вярата далече ни отвежда.
Аз все така съм бяла светлина,
а ти орел замислено дъждовен
и в нашта обща нощна тишина,
ковем живот измислено съдбовен.
Реалността е труден епилог,
в мечтите ни заключени оттатък,
във нея аз и ти сме аналог,
на армия без никакъв остатък.
Ще пренапишем с тебе вечността,
в забравените книги на Акаша,
по пътя ни изпълнен с любовта,
победата отново ще е наша.
14.05.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар