Скитница...
Потъват дните в тишина,
бездумна скитам и копнея,
прегръщам мойта самота,
прибрана в себе си
живея.
Очите ми все търсят бряг
и твоите следи в
простора,
но ме обгръща необят,
тълпи от непознати хора.
Дали се чувстваш ти
добре,
дали е мир в душата
свидна,
въпроси в синьото небе,
изпращам с вяра аз
завидна.
И вятърът отронва стон,
любов от тебе ми донася
и знам ти дишаш във
синхрон,
раздялата не ти понася,
но в битка тежка сме
сега,
подписали сме, ще се
справим,
чрез нас ще се спаси
света,
магия ние ще направим.
Така че, вярвай и върви
по пътя стръмен на
мечтите,
към мен напредвай и
мълчи,
закрилници са ни
звездите.
Ще преоткриеш моя свят,
душата ми безкрайно
нежна
и в моя светъл кръговрат,
утехата ти ще е вечна.
06.01.2019г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар