Който добър е – не умира….

Който добър е – не умира….

Звънят камбанки в синева,

небето тихо се отваря

и в тази зимна тишина,

една надежда ме прогаря.

Потъвам на дълбоко в мен,

гласът ми нежно пак вибрира,

а пулсът ми е учестен,

аз път към себе си намирам.

И ставам снежна светлина,

по дланите ми капе вечност,

безкрайни звездни правила,

попиват в моята безбрежност.

Усещам вяра и копнеж,

любов безмерна и щастлива

и вятърен нескрит стремеж

към твоята душа красива.

Проблясват мигове едва,

нощта с усмивка ни завива,

затопляш мойте стъпала,

дъхът прозрачен в мен се скрива.

И става чудо – пак летя,

свободна в облаци се рея,

магия знам ще сътворя,

безсмъртна вечно ще живея.

А времето ще се стопи,

ще стане точка във Всемира,

накрая Бог ще разреши –

който добър е – не умира.

15.01.2019г.

Елица

*****