Да вярваш трябва…
Заспиваш ли със мисълта за мен,
за моя дъх далечен сред житата,
сънуваш ли от вятър озарен,
зеницата на Бог и необята.
Копнееш ли да бъдем пак едно,
два пламъка – изконна вечна стража,
да бъде туй, което е било,
изгубено там нейде зад виража.
Да вярваш трябва – в мен и вечността
и в любовта живееща в безвремие,
при нас ще се завърне радостта,
повярвай ми без никакво съмнение,
защото е финалният живот
и всички измерения се сливат,
отново ще сме ангел и пилот,
които във далечното пулсират.
31.01.2019г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар