Кажи ми...

Кажи ми…

Кажи ми нещо, вятърно момче,

усещаш ли гласа ми отдалече,

събираш ли във себе си небе

повярва ли във приказките вече?

Търкаляш ли петаци за късмет,

събираш ли надежди във ковчеже,

усмивката ми виждаш ли навред,

в последния ти сън тя пак блестеше.

Ще имаш вечно моята любов,

като комета стопляща сърцето,

а пътят лакатушещ и суров,

ще отведе следите при морето,

на общата ни огнена съдба –

светилище на някогашна вечност,

в която бях магическа звезда,

летяща във космическа безбрежност.

Отново ще те чакам на брега,

очите си в безкрайното ще скрия,

простила най-накрая на врага,

безвремието с тебе ще отпия.

25.02.2019г.

Елица

*****