Нямо единение…
Понякога върба съм във съня,
а друг път съм бреза непоклатима,
сълзите в мене капят със дъжда,
душата ми остава неранима.
Потапям клоните си във река
или ги пращам вятъра да гонят,
невидимо се сливам със нощта,
докато мислите ми тихичко се ронят.
Накрая се превръщам във звезда
и твоите пътеки все огрявам,
защото съм се клела да трептя
и твоя пламък вечно да спасявам.
Закриля ни една любов,
родена там - във пето измерение,
знам пътя и тъй труден и суров,
ще ни запази в нямо единение.
12.02.2019г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар