Трепетно…
Трепти ли в теб един забравен стон
отронен от сърцето ми в безкрая,
вълшебната усмивка, песента
и стъпките ми водещи към Рая?
Обичаш ли немирната душа,
с която все към теб съм устремена
и танците ми парещи в дъжда,
когато съм от облак окрилена?
За теб оставам вятърна река,
която във дълбокото ти грее,
която спазва древни правила,
орисана сред бури да живее.
Защото сме измислени така –
две птици верен страж на светлината,
през нас протича тихо вечността,
досбъдната докрай сред синевата.
12.02.2019г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар